Отначало е приятно: яде само любимата си овесена каша за закуска, гледа само нейните сериали вечер, почива само на места, които и двамата харесват.
Постепенно тези компромиси се натрупват в една строга регулация, която не оставя място за лични предпочитания и спонтанност, съобщава кореспондентът на .
Психолозите предупреждават, че пълното разпадане в една двойка убива точно това, което някога е привличало партньорите един в друг – тяхната уникалност. Личните хобита изчезват, индивидуалните навици се заличават, а на тяхно място идва обобщеният образ на „ние“, беден на цветове и емоции.
Снимка:
Човек започва да се чувства като функционална единица от семейната система, а не като жива личност. Този процес рядко е осъзнат; по-често самите партньори не забелязват как се отказват от малки, но важни неща в името на едно въображаемо споразумение.
Единият се е отказал от сутрешния джогинг, защото партньорът обича да спи; другият е спрял да ходи на изложби, защото не му е интересно. С течение на времето подобна „симфония“ се превръща в оглушителен копнеж и усещане, че не живеете собствения си живот.
Изходът не е в отказа от общите ритуали, а в съзнателното запазване на личното пространство в рамките на връзката. Върнете си нещо, което преди срещата е принадлежало само на вас: стара музика, отделно хоби, срещи с приятели без половинката ви.
Тези острови на индивидуалност няма да ви разделят, а напротив – ще се превърнат в източник на свежа енергия, която можете да внесете в общото пространство. Любовта е единство, а не сливане, и за нея е необходим въздух, за да могат двамата да дишат.
Прочетете също
- Как личната амбиция разрушава взаимоотношенията: когато партньорите се превръщат в съперници
- Да пренебрегваш ревността е като да гасиш пожар с бензин: защо тя разяжда връзките
