Забелязваме само, че сме закъснели с пет минути, но сякаш не виждаме чашата с горещо кафе, поставена на масата преди работа.
Фокусът ни се измества върху пропуските, докато ежедневните действия на грижа се разтварят на заден план и престават да бъдат забелязвани, съобщава .
Психолозите твърдят, че човешкият мозък е устроен така, че бързо свиква с добрите неща, приемайки ги като даденост, докато негативните събития се фиксират като заплаха. Тази древна система за оцеляване в съвременните отношения се оказва бавно отравяне на атмосферата в двойката.
Снимка:
Партньор, чиито малки, но редовни усилия остават неоценени, в крайна сметка губи мотивация да ги полага, чувствайки се недооценен. Неизразената благодарност не е просто забравяне, а форма на емоционална лакомия.
Тя създава вакуум, в който всеки малък пропуск набъбва до размерите на катастрофа, защото на неговия фон няма запас от позитивизъм. Изследванията в областта на позитивната психология показват, че двойките, които редовно изразяват признателност един към друг, са много по-устойчиви на стрес и конфликти.
Връзката им постоянно се подхранва от малки, но важни прояви на взаимно уважение. Връщането на този ресурс във връзката е по-лесно, отколкото изглежда.
Не е необходимо да правите грандиозни сцени на благодарност – достатъчно е да забележите и изкажете малък детайл. „Благодаря ти, че изми чиниите“, „Оценявам, че ме изслуша, въпреки че ти самият беше уморен“. Тези фрази са като капки, които изострят камъка на недоверието.
Те ви напомнят и на двамата, че не сте функционални единици, а живи хора, чиято грижа един за друг не остава незабелязана.
Прочетете също
- Да живееш с поглед към другите: как социалният натиск разрушава отношенията отвътре навън
- Защо се влюбваме в тези, които са различни от нас: магнетизмът на противоположностите
