Решавате да не говорите за това, че той отново е забравил за молбата ви, като се преструвате, че всичко е наред.
Но с всяко такова мълчаливо преглъщане на обидата в душата израства стена, през която вече не можете да чуете нито думи, нито чувства, съобщава кореспондентът на .
Неизказаните обиди не изчезват – те се превръщат в токсична утайка, която отравя всеки поглед, всяко докосване. Психолозите го наричат „емоционално изваждане“ – когато положителните прояви на любов постепенно се застъпват от натрупаната негативност. Партньорът усеща студенината, но не разбира причините за нея, защото формално не е имало причини за конфликта.
Снимка: Pixabay
Мълчаливата обида е пасивна агресия, която разрушава връзката много по-ефективно от гръмкия скандал. Дори само защото скандалът поне дава възможност за изясняване и помирение. Една двойка на консултация призна, че през трите години брак никога не са се карали, но спят в различни стаи и почти не си говорят.
Смелостта да кажеш „наранен съм“ е инвестиция в бъдещето на връзката, а не в нейното разрушаване. Опитайте да замените обвинителното „ти винаги“ с обяснителното „аз чувствам“. Говоренето за болката изисква уязвимост, но именно в тази уязвимост се ражда истинската интимност. Мълчанието не запазва мира – то бавно убива всичко, заради което някога сте се събрали.
Прочетете също
- Когато една връзка се превръща в затвор: какви са опасностите от емоционалната зависимост
- Защо да запазим личното пространство в брака: убежище за индивидуалността
